Loading images...

Категории

Възраждане на земното строителство във Франция

Земята е материал, който лесно свързваме с примитивното, по-близко до животните строителство, отколкото с модерния начин на живот. Въпреки това земята е била в продължение на хиляди години леснодостъпен и лесен зе упортеба строителен материал. Това френско филмче ни показва примери на възраждащ се интерес към земята като строителен материал. Французите са ентусиазирани да работят отново със земя, защото по този начин продължават връзката с миналото, лесно и евтино поправят къщите си и създават несравним вътрешен комфорт.

https://www.youtube.com/watch?v=N4O9HPeHdk8

Пролетни новини

С настъпващата пролет, колегите от Европа започнаха да ми изпращат инфо бюлетини за предстоящите земни събития:

  •  Училището по земно строителство във Вангелин, Германия организира поредица от семинари и обучение на тема земни и варови мазилки и таделакт > http://lernpunktlehm.de/wp3/?ajde_events=tadelakt-baustellenkurs
  • Италианският архитект Серджио Сабадини организира в Милано през април семинар на тема земни мазилки с участието на Японски майстор мазач > http://alekoslab.org/seminario-terramigakidesign

Френският Институт по земно строителство Кратер и Амако – Ателие  материи за строителството, ни предоставят линк към току що публикуваната книга: Глини и биополимери – естествени стабилизатори за земно строителство > http://www.amaco.org/spiral-files/download?mode=inline&data=3510

Аз работя усилено по завършване на книгата „Естествени мазилки от земя и вар“, която ще издам това лято.

 

 

От Буркина Фасо до Берлин и обратно

Диебедо Франсис Кере е родом от малко бедно село в Буркина Фасо, но благодарение на голямото си трудолюбие и доза късмет той заминава да учи архитектура в Берлин. Няколко години по-късно се прибира у дома и помага за построяването на училища с помощта на местни строителни материали, наличния човешки ресурс и традиционните умения.

 

Еко къща в Австрийските Алпи

Австрийската архитекта Клаудия Стал ни развежда из новопостроената си еко къща. Носещата конструкция е  дървена, стените са от земни полскости. По този начин климата в къщата е здравословен и влажността на въздуха е оптимална. Къщата е приблизително 70м2, като има много големи прозорци и плъзгащи врати, които позволяват директна връзка на обитателите с околната среда.

https://www.youtube.com/watch?v=d-cKQqP67Dg

Модерен кирпич от японски майстор

Японският майстор мазач Наоки Кусуми представя модерна интерпретация на кирпичената стена.  Той е наследник на стара семейна традиция, която развива и обогатява.

Kак да поправим земна мазилка

Рикардо де Паоли е италианец, който живее и работи във Франция. Неговата страст са земните мазилки. В своя блог именуван „Да се завърнем към земята“, той наскоро публикува кратък филм, в който показва жестовете за поправяне на земна мазилка. Земните мазилки могат да бъдат не само кафяви и тъмни. Те предлагат цяла палитра от природни цветове.

https://revenirsurterre.com/blog/

Къщи от фасонирана земя в Румъния

Илеана Мавродин е румънски архитект. Тя е работила дълги години в Канада, но, когато преди няклоко години решава да се завърне в родината си, се заема със строителството на къщи от фасонирана земя. За нея това е най-добрата връзка с природата, която човек може да постигне. Започнала е със собствения си дом, но сега проектира и надзирава строителство на къщи за клиенти.

https://www.youtube.com/watch?v=NBBywSB-EuM

Моето здравословно лято 2016

Сайтът Здрав живот обяви конкурс – Моето здравословно лято 2016 и аз реших да участвам със снимки на фурната, която това лято сътворихме с естествени материали и много любов:

„Лятото е любимият ми сезон, защото прекарвам много време навън: работа в градината, по къщите, събиране на билки, разходки… Това лято, в Родопското село Косово, решихме да си направим малка фурна. Допреди 70-80 години всяка къща в селото е имала фурна в която веднъж седмично се е пекъл вкусен хляб. След като изгледахме няколко филмчета  в интернет, се спряхме на един лесен модел, построен направо на земята: камерата оформихме от лескови пръчки, които забихме в земята. Отгоре положихме плат за опора. Така полученият кофраж послужи за оформяне на куполувидна камера от земен разтвор премесен със слама. Още докато беше мокър разтвора, подкладохме малък огън, който поддържахме няколко часа, до пълното изсъхване на стените. След това дойде най-сладката част… Пиците, които си приготвихме бяха блаженно вкусни. Фурната ползваме цяло лято. Ако я предпазим от дъжда и снега, би могла да се съхрани и до следващото лято, или тогава ще си направим нова, по-голяма.

Пожелавам на всеки от вас да опита със собствени сили да построи подобна фурничка. Децата участваха с голямо желание и постоянно мислят нови рецепти.“

Филм за приложението на земята в България

Миналото лято, в контекста на европейски проект за съхранение на стари занаяти и умения в строителството снимахме филмче за дейностите в Раховица.

https://www.youtube.com/watch?v=qVD-rjGkl7A

Пещ за хляб построена за един ден

Пещта за хляб е присъствала във всяка българска къща допреди 100 години. В родопската къща в село Косово, която купихме преди 16 години тя беше построена, като пристройка със самостоятелен покрив с отвор достъпен откъм кухнята. За жалост беше рухнала. Тъй като нямахме уменията да я възстановим решихме да я бутнем…

От тогава все търся начин и повод да построя нова. Печенето на хляб и други лакомства е винаги приятно събитие. Изчетох няколко книги и въпреки това, подхващането на строителството ми се струваше все трудно начинание: как да оформя вътрешната камера, с какво да иззидам стените, как да направя пода? Откакто попаднах на фимчетата на американския готвач Яс Тоунсенд всичко стана ясно и разбираемо. Миналата година изпробвахме успешно построяването на най-примитивната възможна пещ, построена директно на земята.  Тази година ще тестваме този леко усъвършенстван вариант.

https://www.youtube.com/watch?v=mJKxQ9YC7N4

Стените на камерата са направени със земя и слама и са изключително лесни за оформяне. Материалите са лесно достъпни и изискват минимални средства. Подобна беше и фурната, която бутнахме…