Проекти,  Техники

Земните мазилки: здравословна и красива алтернатива

This post is also available in: EN

В продължение на хилядолетия местните строителни материали са били единствената достъпна възможност за съграждане на жилищни, административни и култови сгради. С развитието на индустрията и технологиите, те са изместени от синтетични, високо технологични материали с дълъг произвоствен цикъл и често съмнителна полза за здравето на обитателите.

Днес никой не се решава да си забърка земни или варови мазилки, и все пак…

С голяма радост разговарях по телефона с Милан Рашевски – архитект завършил обрзаованието си в Германия, който е в процес на измазване на дядовата си къща в село Безден със земни и варови мазилки и ме потърси за информация за финя, последен довършителен слой. 

Милан се съгласи да сподели своя опит в разработването на пропорциите за мазилките. Публикувам неговия разказ:

Глината, която доставихме от Елин Пелин е доста силна и пропорцията, която използваме е 1:1:2 обемни части глина:слама:пясък. За надробяване беше използвано в началото тример с корда в метален варел, а в последствие – фуражомелка, което спести няколко часа човешки труд. Глината е сравнително чиста и не е нужно пресяване за основната (по-груба) мазилка.

Грундът за всички стени беше воден разтвор на туткал (10:1). Туткалът беше киснат 3 часа и сварен на водна баня до 60 градуса целзий.

Стените, които измазвахме бяха много разнородни – гладка гипсова шпакловка, стара варова мазилка, а върху едната преградна стена имаше нещо от типа на гипсово лепило с неизяснен състав. Върху гладките шпакловки добавяхме ситен базалтов пясък за грапавина. Върху варовата мазилка не беше нужно да се добавя пясък.

В началото направихме грешка и нанесохме глината на една ръка (моя грешка, че не проследих внимателно работата), а пропорцията беше 1:1 с пясък и слама. На предварителните проби, които направихме с тази рецепта мазилката не се беше спукала (те бяха по 1.5-2см дебелина), но на голямата стена се появи сериозна пукнатина – особено там, където мазилката беше повече от 2.5 см дебела. В последствие променихме пропорцията и започнахме да работим на 2 ръце и всичко си дойде на мястото. Ръбовете на прозорците заобляме и става много добре.

Това, което предстои като работа са шпакловките. Ще се използва фина грънчарска глина и бял кварцов пясък. Нашият пясък е ПК 016. Глината която купихме е от фирма Ceratech (зависи от цвета) на калъпи по 10 кг, а пропорцията е 1:3 (на 10 кг глина, 30 кг пясък). Глината се реже на филии (4-5 парчета) и се кисне минимум 1 нощ, за да омекне. Разбърква се с мощен миксер за разтвори, какъвто се използва и за основната мазилка (ако машината е слаба ще изгори). Разходната норма е около 10 кг на м2 (за средно около 5мм шпакловка), съответно 4 тона материал (около 1200лв. без транспорта) стигат за 400 м2 стени или около 3 лв./м2. Това е най-евтиният вариант, който е и с минимален въглерден отпечатък

Другата възможност е да се работи с местна глина, която да се пресява, но наблюденията ми са, че е много трудоемко и нямаш възможност за избор на цвят, както и сигурност в пропорциите, както е с грънчарската глина и пясъка с проверена фракция. Правят се проби, а трудът (и времето!!!), които се инвестират са сериозни. Фиксирането на шпакловката би станало с целулозно лепило. Основният въпрос е как да се фиксира, така че да се запази възможността за влагопоемане и влагоотделяне.

Схемата, която описах, се оказа изключително успешна за нас. Нарочно наблегнах на финансовия и техническите въпроси, защото те дават база за сравнение с конвенционалните техники. Радвам се, че една обикновена строителна фирма, която стартира с нулев опит с естествените материали, се справя толкова успешно. Също се радвам, че разходите за материали са сравними и доста близки с тези на конвенционални вътрешни мазилки на гипсова основа (малко по-евтино за основна мазилка и еднакво или малко по-скъпо за шпакловка в зависимост от дебелината на полагане). Разходите за труд са сравними, като уловката идва от това дали се налага да се прави една или няколко ръце (дебелина на полагане, изправяне на криви стени и лоши основи), което обаче е същото и с гипсовите мазилки. С други думи – няма сериозни пречки да се използва такава мазилка, освен липсата на опит, достатъчно показни/пилотни обекти (за ново строителство!) и осведоменост у хората за ползите на глината за вътрешния климат и здравето.

Сърдечни поздрави на еко-бандата!

Милан

Пожелавам на Милан успех и още много изпълнени обекти!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *